С поне 50% поскъпва яйцето от кокошката до магазина
В момента няма под 50 ст. за численост
Защо цената му се усили повече, отколкото на пилешкото
Войната в Украйна, повишаването на фуражите и птичият грип в съвсем цяла Европа са измежду главните аргументи за незапомненото повишаване на яйцата в последно време.
Според данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите за времето от януари 2022-а до момента средното поскъпване на яйцата у нас е 76%, само че се оказва, че то е почти толкоз и в цяла Европа. В някои страни даже надминава 100%, заяви ръководителят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов.
На процедура сега по магазините няма яйца под 50 стотинки броя, без значение дали са огромни, или дребни, дали са родно произвеждане и от коя страна са импортирани. На едро цената от началото на годината твърдо е 40 ст. (Какви са цените на останалите съществени храни - виж графиката).
На нашия пазар се внасят главно яйца от Полша, само че сега има и румънски, немски, маджарски и чешки, въпреки и в по-малки количества. Обикновено този импорт се прави от огромните търговски вериги, само че става дума за единични количества, най-вече бели яйца, които се търсят по-малко от българския консуматор, без значение че са малко по-евтини.
На българския пазар родното произвеждане постоянно през последните години е било към 55%, а вносното – 45%. Макар че публични данни за 2022 година към момента няма, българското произвеждане очевидно е повишило каузи си. Причината е, че полските яйца, които бяха преобладаващи измежду вносната продукция, през 2022 година се изнасят най-вече за Украйна, тъй като войната там е унищожила доста птицеферми.
В същото време в Европа през предходната година имаше голям брой огнища на птичи грип и се наложи голяма част от популацията от кокошки носачки да се унищожи, т.е. опциите за импорт на яйца от други страни не са били изключително огромни, изясни за “24 часа ” ръководителят на комисията Владимир Иванов.
Чак до недостиг не се е стигнало, само че това се дължи и на събитието, че всички храни нарастнаха и българският консуматор като цяло сви потреблението.
Войната обаче има още едно отражение върху пазара на птичи артикули – фуражите нарастнаха неимоверно. Цената на царевицата да вземем за пример се е вдигнала двойно от февруари до август м.г. След отпушването на износа от Украйна котировките се успокоиха, само че сега тя е приблизително с към 40% по-скъпа, в сравнение с година по-рано.
Слънчогледът също нарастна, а слънчогледовият шрот се употребява за храна на кокошките носачки и това способства за повишаването на яйцата. Има огромно разминаване сред повдигането на цените на яйцата и на самото птиче месо. В интервала сред началото на предходната година и началото на тази пилешкото поскъпна средно с към 30%.
Обяснението е в другите технологии и разноски. Бройлерите се отглеждат за малко време – единствено няколко месеца, колят се и се оферират на пазара, до момента в който яйцата се снасят от кокошки носачки, които се отглеждат най-малко 2-3 години.
Освен това при яйцата има доста повече разноски, върху които въздействат енергийните цени – за пакетиране, за профилиран превоз, за предпазване.
Носачките се хранят с по-различна храна, в сравнение с бройлерите за месо. У нас най-често се прибягва до слънчогледов шрот, само че някои производители ги хранят и непосредствено със слънчогледово олио.
Според Ивайло Гълъбов до началото на войната Европейският съюз е изнасял за Русия големи количества пилешко месо и бройлерни яйца за мътене. След началото на войната този експорт е секнал и цялата тази продукция е била насочена към пазарите в Европейски Съюз, което е потиснало по естествен начин цената, в противоположен случай повишаването щяло да е още по-голямо. Гълъбов твърди и че комерсиалната надценка за яйцата в България е прекомерно висока – към 50-70%. Това обаче не е напълно по този начин, в случай че търговците работеха с такива надценки, те би трябвало да продават яйцата на цени от 65 стотинки за численост, че и нагоре.
Такива равнища обаче имат единствено биояйцата – някои типове костват даже над 1 лев броя. Но елементарните към момента са сред 50 и 60 ст.
Според Владимир Иванов съвсем е изключено сега да има далавера при яйцата, най-много тъй като има прекалено много производители и свободен импорт от Европейски Съюз. Последният случай в България беше през 2009 г. Тогава КЗК глоби 24 производители на яйца и пилешко месо, обединени в Съюза на птицевъдите в България, които бяха договаряли между тях цени и квоти за вътрешния пазар. Нарушението обаче е правено през интервала 2002 – 2007 г.
Защо цената му се усили повече, отколкото на пилешкото
Войната в Украйна, повишаването на фуражите и птичият грип в съвсем цяла Европа са измежду главните аргументи за незапомненото повишаване на яйцата в последно време.
Според данните на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите за времето от януари 2022-а до момента средното поскъпване на яйцата у нас е 76%, само че се оказва, че то е почти толкоз и в цяла Европа. В някои страни даже надминава 100%, заяви ръководителят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов.
На процедура сега по магазините няма яйца под 50 стотинки броя, без значение дали са огромни, или дребни, дали са родно произвеждане и от коя страна са импортирани. На едро цената от началото на годината твърдо е 40 ст. (Какви са цените на останалите съществени храни - виж графиката).
На нашия пазар се внасят главно яйца от Полша, само че сега има и румънски, немски, маджарски и чешки, въпреки и в по-малки количества. Обикновено този импорт се прави от огромните търговски вериги, само че става дума за единични количества, най-вече бели яйца, които се търсят по-малко от българския консуматор, без значение че са малко по-евтини.
На българския пазар родното произвеждане постоянно през последните години е било към 55%, а вносното – 45%. Макар че публични данни за 2022 година към момента няма, българското произвеждане очевидно е повишило каузи си. Причината е, че полските яйца, които бяха преобладаващи измежду вносната продукция, през 2022 година се изнасят най-вече за Украйна, тъй като войната там е унищожила доста птицеферми.
В същото време в Европа през предходната година имаше голям брой огнища на птичи грип и се наложи голяма част от популацията от кокошки носачки да се унищожи, т.е. опциите за импорт на яйца от други страни не са били изключително огромни, изясни за “24 часа ” ръководителят на комисията Владимир Иванов.
Чак до недостиг не се е стигнало, само че това се дължи и на събитието, че всички храни нарастнаха и българският консуматор като цяло сви потреблението.
Войната обаче има още едно отражение върху пазара на птичи артикули – фуражите нарастнаха неимоверно. Цената на царевицата да вземем за пример се е вдигнала двойно от февруари до август м.г. След отпушването на износа от Украйна котировките се успокоиха, само че сега тя е приблизително с към 40% по-скъпа, в сравнение с година по-рано.
Слънчогледът също нарастна, а слънчогледовият шрот се употребява за храна на кокошките носачки и това способства за повишаването на яйцата. Има огромно разминаване сред повдигането на цените на яйцата и на самото птиче месо. В интервала сред началото на предходната година и началото на тази пилешкото поскъпна средно с към 30%.
Обяснението е в другите технологии и разноски. Бройлерите се отглеждат за малко време – единствено няколко месеца, колят се и се оферират на пазара, до момента в който яйцата се снасят от кокошки носачки, които се отглеждат най-малко 2-3 години.
Освен това при яйцата има доста повече разноски, върху които въздействат енергийните цени – за пакетиране, за профилиран превоз, за предпазване.
Носачките се хранят с по-различна храна, в сравнение с бройлерите за месо. У нас най-често се прибягва до слънчогледов шрот, само че някои производители ги хранят и непосредствено със слънчогледово олио.
Според Ивайло Гълъбов до началото на войната Европейският съюз е изнасял за Русия големи количества пилешко месо и бройлерни яйца за мътене. След началото на войната този експорт е секнал и цялата тази продукция е била насочена към пазарите в Европейски Съюз, което е потиснало по естествен начин цената, в противоположен случай повишаването щяло да е още по-голямо. Гълъбов твърди и че комерсиалната надценка за яйцата в България е прекомерно висока – към 50-70%. Това обаче не е напълно по този начин, в случай че търговците работеха с такива надценки, те би трябвало да продават яйцата на цени от 65 стотинки за численост, че и нагоре.
Такива равнища обаче имат единствено биояйцата – някои типове костват даже над 1 лев броя. Но елементарните към момента са сред 50 и 60 ст.
Според Владимир Иванов съвсем е изключено сега да има далавера при яйцата, най-много тъй като има прекалено много производители и свободен импорт от Европейски Съюз. Последният случай в България беше през 2009 г. Тогава КЗК глоби 24 производители на яйца и пилешко месо, обединени в Съюза на птицевъдите в България, които бяха договаряли между тях цени и квоти за вътрешния пазар. Нарушението обаче е правено през интервала 2002 – 2007 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ